Старобългарски речник
непркосновенъ 
непркосновенъ -ꙑ прил Недостъпен, недостижим бже вѣьнꙑ. прсносѫщѣ слава. непркосновенꙑ свѣте СЕ 21а 21 тꙑ еднъ мꙑ бесъмръте жвꙑ въ свѣтѣ непркосновенѣ. сътворе нбо  ꙁемлѭ. море  все еже естъ сътворено вь нхъ СЕ 61b 11 Неприкосновен, недокоснат. попъравъ множъство дхъ. прведꙑ себѣ. ст тѣло непороьно. ꙁа всѧ кꙑ. тѣло прѣсто. непркосновено. непроходмо СЕ 63b 3 Изч СE Гр ἀπρόσιτος ἄψαυστος Нвб неприкосновен ОА ВА ЕтМл БТР АР