Старобългарски речник
непргвожденъ 
непргвожденъ -ꙑ прил Неприкован с гвоздеи, който не е разпънат  ѹмраатъ по ловѣьствѹ.  погрібатъ сꙙ. сꙑ съвръшенъ прсно.  прѣжде сꙑ.  непргвожденъ.  непостраданꙿнь.  бесьмрьтенъ.  прсно сꙑ по божьствѹ С 11.17 Изч С Нвб Срв гвозден остар диал ВА РБЕ ДА