Старобългарски речник
непоѹѩ 
непоѹѩ - прич прил Неразбиращ, незнаещ; който не разбира нещо то глагол҄еш ѹдеса въ рѫкѹ дръжꙙ днае. тол л ꙁабꙑ благодѣтелꙗ ба. лꙿма ѹбо сце бѣшꙙ непоѹѭште  невѣглас о праꙁдьнцѣхъ првꙙꙁа даровъ памꙙт богъ С 417.11 Изч С Калка от гр ἀναίσϑητος Нвб Ø