Старобългарски речник
непокорьнъ
непокорьнъ
-ꙑ
прил
Непокорен, непослушен, който не се подчинява
нъ господь їс хс хѹлмꙑ тобоѭ ожв мꙙ ꙁведъ мꙙ ꙁъ сѣт твоѧ. на облен непокорънааго твого ѹма
С
194.12
Изч
С
Гр
ἀπειϑής
Нвб
непокорен
ОА
ВА
АК
НТ
Дюв
НГер
БТР
АР
Срв
непокорлив
диал
ДА
