Старобългарски речник
неподобьнкъ 
неподобьнкъ -а м Нечестивец, безбожник, никаквец, безсрамник  стравꙿш протвѫ комісѹ ... глагола. скврьньне  неподобьне. сꙑне дꙗволь. подрѹже огню С 233.8 Изч С Гр ἀνόσιος Нвб Срв неподобен остар ОА ВА НГер