Старобългарски речник
непогон҄ень 
непогон҄ень -ꙗ ср Опрощение, освобождаване от преследване или наказание тако  мꙑ длъжьн смъ грѣшьн. пртешт къ ꙁбавтелю  въꙁъмат отъ н҄его непогон҄ен грѣховъ нашхъ С 390.25 Изч С Гр συγχώρησις непогон҄ен Нвб Срв гонение ОА ВА РБЕ