Старобългарски речник
неповелѣнъ 
неповелѣнъ -ꙑ прил същ неповелѣнꙑ м ед μὴ ἐπιτρεπόμενος Неповикан; този, който не е извикан, призван да извърши нещо ћв о (о) неповелѣнѣмь послѣдоват М 76b12 ѡ помꙑшл҄ѣѭштхъ къто болꙑ естъ. ѡ неповелѣнѣмь послѣдоват З 129b 16 Изч М З Нвб Срв повелявам несв повеля ж ОА ВА БТР