Старобългарски речник
неплодьнъ 
неплодьнъ -ꙑ прил Който не дава плод; неплодовит, безплоден ѡтдѣте въ пѹстꙑѩ горꙑ. вь дрѣва неплодънаа.  дадте славѫ бѹ СЕ 59b 12 неплодьнꙑ недѫгъ ἡ νόσος τῆς ἀκαρπίας Безплодие не ꙁаꙙтъ л неплодꙑ. не послꙋша л ложесно. не отде л неплодънꙑ недѫгъ С 249.13—14 Изч СЕ С Гр ἄκαρπος неплодънъ Нвб неплоден ОА ВА Дюв НГер ЕтМл БТР АР