Старобългарски речник
неослабьнъ 
неослабьнъ -ꙑ прил Който не отслабва, който е еднакво силен, непоколебим да аще о словесехъ сѫтъ сіцеваѣ неослабьна. то о дѣлѣхъ ѹбо ѡ како с бѫдѫтъ Р II 3.7—8 Изч Р Гр ἀπαραχώρητος Нвб неослабен остар ОА ВА НГер ЕтМл