Старобългарски речник
неослабмъ 
неослабмъ -ꙑ прил Неостъпващ, непреклонен, непоколебим, несломим [пред мъченията]  раꙁльн обраꙁ мѫкъ прмꙑшл҄ен бꙑваахѫ.  мѫм неослабмі С 85.14 Изч С Гр ἀπαραίτητος Нвб Срв неослабен