Старобългарски речник
неок҄есарꙗ 
неок҄есарꙗ -ѩ ж МИ 1. Неокесария — град в Понт, Мала Азия [дн. Никсар в Турция] мⷺца ноѩⷠ҇ ж҃ꙇ҃. стааго глгора юдотворца неокесарѩ А 127а 24 2. Неокесария на р. Ефрат [дн. гр. Балкис] въ неѡк҄есарї же тъгда обладаѭштхъ. отъ дха неста ꙗ (!) прѣбꙑ напрасно глѹхъ  нѣмь С 552.21 Изч А С Гр Νεοκαισαρεία неѡкесарꙗ