Старобългарски речник
необсканъ 
необсканъ -ꙑ прич прил същ ) необсканъ м ед a) ὁ ἀψηλάφητος Недосегамият сего рад обскаѭште. не обскана хвалмъ го. мже бо онъ свома рѫкама владꙑкѫ дръжавъ въсхвал С 499.9 b) необскано ср ед τὸ ἀψηλάφητον Неосезаемото  навꙑкн скѹшенмъ тѣмь. то м  обскано а то не обскано. то м  страстьно то л бестрастьно С 504.5 Изч С не обсканъ Нвб Ø