Старобългарски речник
необньнъ 
необньнъ -ꙑ прил Непогрешим, справедлив а тѧжъшѧѩ мѣт маш длъгꙑ. отъ оца на страшънѣмь. ꙇ необнънѣмь сѫдщ хвѣ СЕ 91а 20—21 Изч СЕ Гр ἀπαραλόγιστος необнънъ Нвб Ø