Старобългарски речник
ненасꙑтѧ сѧ
ненасꙑтѧ сѧ
- сѧ
прич
прил
същ
ненасꙑтѧ сѧ
м
ὁ ἀκόρεστος
Ненасищащият се; този, който е ненаситен, жаден за духовна храна
хъже жште на небесехъ стъ. насꙑштаѧ брашънъмъ беꙁвештънꙑмъ. ненасꙑтꙙштааго сꙙ
С
272.19
Изч
С
Нвб
Срв
ненаситен
ОА
ВА
ЕтМл
БТР
АР
ненасит
ДА
