Старобългарски речник
ненаротъ
ненаротъ
-ꙑ
прил
Неизвестен, непознат
м бо пъваѭште ... нъ отььствомъ л велкомъ. нъ отъ мѣстъ бѣахѫ ненаротъ
С
442.13—14
Изч
С
Гр
ἄσημος
Нвб
Ø