Старобългарски речник
немѫьнъ 
немѫьнъ -ꙑ прич прил същ немѫьнꙑ м ед ὁ ἀπαϑής За Христос — този, който не страда, който е неуязвим, безчувствен към мъките како бесплътънꙑ въпльт сꙙ. како немѫенꙑ мѫкѫ прѧтꙿ С 459.4 Изч С Нвб немъчен ОА