Старобългарски речник
немъвень 
немъвень -ꙗ ср Отказ от миене, неомиване, немиене правьнꙗ рънорꙁъскааго жтꙗ не ꙁмѣн ... дръжꙙ сꙙ пае по немьвен. стꙑдꙙ сꙙ не тъьѭ отъ ного вдѣт сꙙ. нъ  самъ нагъ вдѣт сꙙ С 280.20 Изч С Гр ἀλουσία немьвен Нвб Срв неомиване