Старобългарски речник
некънжьнкъ 
некънжьнкъ -а м Необразован, неук човек нѣс петра  їѡанна грѫбль. же  грѫб  некн҄жьнц бѣшꙙ С 378.28 Изч С Калка от гр ἀγράμματος некн҄жьнкъ Нвб некнижник остар ОА