Старобългарски речник
нектар 
нектар -ꙗ м ЛИ Нектарий, цариградски патриарх [381—397 г.]. Пр. на 11 октомври мⷺца октоⷠ҇ а҃ꙇ҃. стхъ оць наⷲ҇ архппь црѣ града. нектара арсака. адка. ссна (!) А 122b 14 цѣсарь же о поставьн епскѹпа къснꙙтнꙗ града ... глагола да поставꙙтꙿ.  нарекошꙙ некꙿтарꙗ нѣкого С 202.12 Изч А С Гр Νεκτάριος