Старобългарски речник
некрьщенъ
некрьщенъ
-ꙑ
прич
прил
Некръстен, който не е приел християнския обред кръщение
аще комѹ ѹмьретъ дѣтщь некръщенъ. ꙁа лѣность. в҃ лѣта да покаетꙿ сѧ о хлѣбѣ о водѣ
СЕ
104b 9—10
Изч
СЕ
некръщенъ
Нвб
некръщен
остар
ВА
Срв
некръстен