Старобългарски речник
нестьлѣнь 
нестьлѣнь -ꙗ ср Нетленност, вечност, безсмъртие ꙁаклнаѭ тѧ бгомь. крьщьшмь сѧ въ еръданѣ. ꙇ обраꙁъ намъ нестьлѣнѣ подавъша СЕ 53а 3—4 прд  нꙑнѣ пршествемь стааго твоего дха. ꙇ ст водѫ сѭ ... сътвор ѭ нестьлѣнью стоьнкъ СЕ 5а 2—3 тѣмꙿже вьстанѣте подѣте отъсѫдѹ. отꙿ стьлѣньꙗ вь нестьлѣнь. отъ съмрьт въ жвотъ С 470.11 въ нестьлѣнь ἄφϑαρτος Който е нетленен  ста прѣбꙑвъша ... съхранвъша сво тѣлесѣ. вь нестьлѣнї С 25.29—26.1 СЕ С Калка от гр ἀφϑαρσία нестьлѣн Нвб Срв нетленност ж ОА ВА БТР