Старобългарски речник
несповѣдꙑ сѧ
несповѣдꙑ сѧ
- сѧ
прич
Който не признава [злодеяние, престъпление]
како даудъ въ ѹбство любодѣство въпадъ. въ ꙁьлѣ прѣбꙑвааше несповѣдꙑ сꙙ
С
359.18—19
Изч
С
Гр
ἀνεξομολόγητος
Нвб
Срв
неизповядващ се