Старобългарски речник
неꙁглаголаньнъ 
неꙁглаголаньнъ -ꙑ прил 1. Неизречен, неказан ꙇ шлѣмъ спнью прѩт. ꙇ меь дховънꙑ. еже естъ глъ бже. ꙁастѫпаѩ. неꙁгланънааго. въꙁдꙑханѣ срца СЕ 94а 11 2. Неизразим, неизповедим, неизказан тꙑ бо бъ сꙑ неспсаненъ. беꙁнаѧленъ же. ꙇ неꙁглаголаненъ СЕ 4а 23—24 Изч СЕ Гр ἀλάλητος ἀνέκφραστος неꙁглаголаненъ неꙁглаголанънъ Нвб Срв неизглаголан остар ВА