Старобългарски речник
неꙁаходѧ 
неꙁаходѧ - прич прил същ неꙁаходѧщаꙗ ср мн τὰ ἄδυτα [вар. τὰ βάϑη] Незарастващи места от нараняване вдѣ мо рѫцѣ ꙗкоже хотѣ. вьлѣꙁе свомъ прьстомь. не ꙁаходꙙштїхъ [вж. Север., с. 503, бел. под линия] ꙗꙁвъ С 503.23 Изч С Нвб Ø