Старобългарски речник
недѫжьнъ 
недѫжьнъ -ꙑ прил 1. Който боледува, болен првѣсѧ къ немѹ. бѣсънꙑ мъногꙑ. ꙇ ꙁгъна словомъ дхꙑ. ꙇ вьсѧ недѫжънꙑѩ сцѣл М Мт 8.16 З А 2. Който е свързан с болестта, болестен хе бже нашъ. прѣсѫлъ ес. вꙿсѧ ꙇстоьнкꙑ непрѣꙁннꙑ. ꙇ недѫжьнꙑѩ СЕ 29а 23—14 3. Като същ. a) недѫжьнꙑ м ед a) [ὁ] νοσῶν Този, който е болен; болник моⷧ҇ е҃ наⷣ҇ недѫжьнꙑмь СЕ 26а 20 b) недѫжьн м мн a) οἱ ἄρρωστοι, οἱ ἀσϑενοῦντες, οἱ ἀσϑενεῖς, οἱ νοσοῦντες Болните хора; тези, които страдат от болест ꙇ шедъ с вдѣ народъ мъногъ. ꙇ млосрдва о нхъ. ꙇ сцѣл недѫжънꙑѩ хъ М Мт 14.14 З А СК ꙇ ѣможе колжъдо въхождааше. вь вьс л въ градꙑ л въ села. на распѫтхъ полагаахѫ недѫжънꙑѩ. ꙇ молѣахѫ  М Мк 6.56 З ꙇцѣлте недѫжънꙑѩ же сѫтъ въ немь М Лк 10.9 З ѣко вдѣахѫ ꙁнаменѣ ѣже творѣше на недѫжънꙑхъ М Йо 6.2 З А ꙇ давъ ꙇмъ власть  слѫ ... цѣлт недѫжънꙑмъ. ꙇ немощьнꙑмъ СЕ 43b 23—24 съдѣтелю вꙿсѣмъ. ꙇ бал недѫжънꙑмъ гі. даж до конꙿца не погꙑбнѫ сп мѧ СЕ 84а 5 і толікѫ сілѫ дастъ ті да недѫжънꙑѩ ѹбалѹеші. ꙇ прокаженꙑѩ оіштаеші К 4b 1 вь бѣдахъ вьсѣхъ ꙁастѫпате. плѣньнкꙑ ꙁбавте  ꙁа недѫжьнꙑѧ молте С 67.24—25 пото бо рекошꙙ мрьтвꙑѧ въставьꙗтъ.  недѫжьнꙑѧ цѣлтъ С 402.27 b) недѫжьнꙑ м ед a) ὁ ἀσϑενῶν Недъгавият; този, който страда от някакъв недъг отъвѣща емѹ недѫжънꙑ. е г лка же не мамъ. да егда въꙁмѫттъ сѧ вода. въвръжетъ мѧ въ кѫпѣль М Йо 5.7 З А b) недѫжьн м мн Недъгавите; тези, които страдат от някакъв недъг гі схе бже нашъ. сѫꙶ цѣлтель недѫжънꙑмъ. въꙁъвавꙑ въ съборѣ. сълѫкѫѭ ꙇ въꙁложь рѫцѣ сво на нѭ СЕ 40а 2 мꙑ дѹхъ недѫжьнъ ἔχων πνεῦμα τῆς ἀσϑενείας Който е недъгав, който страда от някакъв недъг ꙇ се жена бѣаше дхъ мѫшт недѫжень. ѕ҃ ꙇ҃. на десѧте лѣтъ.  бѣ слѫка М Лк 13.11 З А СК о мѫшт дхъ недѫженъ М 76b 27 Срв. З130а 15 М З А СК СЕ К С Гр κακῶς ἔχων ἄρρωστος недѫжънъ недѫженъ Нвб недужний остар ВА Срв недъгав ОА Дюв НГер ЕтМл БТР АР