Старобългарски речник
недѫговат
недѫговат
-недѫгѹѭ
-недѫгѹш
несв
1. Причинявам болест, недъг
моⷧ҇ на вꙿсѭ болѣꙁнь недѫгѹѭщѭ
СЕ
35а 23—24
2.
Прич. сег. деят. като същ.
недѫгѹѩ
м
ед
ἁρρωστῶν
Болният, боледуващият
сꙿде жена вѣрна ꙁа ꙙдъ молꙙшт прходтъ. оходꙙштѹ мѫжев. ꙁа въꙁвраштенꙗ молꙙшт. недѫгѹѭштѹѹмѹ съпасен
С
95.24
Изч
СЕ
С
Нвб
Срв
недъгав
прил
недъгавост
ж
ОА
ВА
БТР
АР