Старобългарски речник
невѣстьнкъ 
невѣстьнкъ -а м Жених, младоженец се невѣстьнкъ грꙙдетъ ꙁдѣте на сърѣтен мѹ С 369.3 Срв. С372.21—22 дѫштем же того рад прде невѣстьнкъ.  онꙑ вьндошꙙ С 369.11 Срв. С374.17 тае мѹдꙙштѹ невѣстьнкѹ въꙁдрѣмашꙙ сꙙ вьсꙙ  съпаахѫ С 369.1 Срв. С372.6 то поꙿто ѹбо та прта црѣ въводтъ онъ же невѣстънка С 375.22 на кꙑ ѹбо ѹспѣхъ дѣвъста гда невѣстьнка не вдѣшꙙ С 374.28 Изч С Гр νυμφίος невѣстънкъ Нвб невестник остар ВА Срв невяста ж