Старобългарски речник
невѣдомъ 
невѣдомъ -ꙑ прич прил 1. Незнаен, непознат тꙑ не вдмꙑ ї вдомъ. тꙑ не вѣдомꙑ  вѣдомъ бꙑстъ мене дѣл҄ꙗ С 504.30 Незабележим, незнаен. горе вамъ кънжънц  фарсѣ. ꙇ лцемѣр. ꙇде есте ѣко гроб не вѣдом. ꙇ лвц ходѧще връхѹ не вѣдѧтъ М Лк 11.44 З 2. Несъзнателен, неосъзнат ꙇ отъдажд ... прѣгрѣшенѣ наша ... вѣдомаа ꙇ невѣдомаа. авленаа  не авленаа СЕ 66а 4 невѣдомъ бꙑт ἀγνοέομαι Неизвестен съм, непознат съм же же  старьц не вѣдомо бꙑстъ. богомь наѹен въсхвалшꙙ С 325.6 Изч М З СЕ С Гр ἀνείδεος ἄδηλος ὁ ἐν ἀγνοίᾳ Нвб неведом остар книж ОА ВА ЕтМл БТР АР РРОДД