Старобългарски речник
невъфталмл҄ь 
невъфталмл҄ь прил притеж ЛИ Нефталимов, на Нефталим — шестият син на старозаветния патриарх Яков [Иаков] от Вала [Бит 30.8]. Племето му обитавало област в Северна Палестина, граничеща на запад с Асировото и Завулово племе, на север — c Nahr el–Qasimiyeh, на юг с племето на Исахар, на изток с горното течение на р. Йордан и част от Тевериадското езеро ꙇ оставь наꙁаретъ. пршедъ вьсел сѧ ... въ область ꙁавѵлон҄ѭ. ꙇ невъфꙿталмл҄ѭ З Мт 4.13А ꙁем҄лѣ невъфꙿталмл҄ѣ. пѫть морѣ на ономь полѹ ꙇорꙿда(..) галлеѣ ѩꙁꙑкомъ З Мт 4.15 Изч З А СК Б Гр Νεφϑαλίμ От евр ЛИ Naf ̥tālī ’моя борба’ нефьталмль невталімⷧ