Старобългарски речник
невъмѣщамъ
невъмѣщамъ
-ꙑ
прич
прил
същ
невъмѣщамꙑ
м
ед
ὁ ἀχώρητος
В християнството — божият син, Христос, който не може да бъде обхванат, вместен някъде; невместимият
како въ гробъ невъмѣштамꙑ въмѣштамꙑ въмѣштаатꙿ сꙙ
С
459.6—7
Изч
С
невъмѣштамъ
Нвб
Срв
невместим
