Старобългарски речник
невъꙁможьнъ 
невъꙁможьнъ -ꙑ прил a) Като същ. Гр. [τὰ] ἀδύνατα невъꙁможьнаꙗ ср мн Невъзможните, неизпълнимите неща онъ же рее не въꙁможънаа отъ лвкъ. въꙁможъна отъ ба сѫтъ М Лк 18.27 З А да бѫ прѣсталі. отъ ꙁълобꙑ своеѩ. ꙇ да бѫ ѹвѣдѣлі. ѣко невъꙁможънаѣ наінаѩтъ К 5а 15 b) невъꙁможьно ср ед Невъзможното; това, пред което човек е безсилен покаꙁахъ ѣко невъꙁможъно наінаѭтъ. хотѣхъ гнѣвъ іхъ ѹтолті К 5а 26—27 невъꙁможьно стъ a) ἀνένδεκτόν ἐστιν, οὐ δύναται Невъзможно, неизпълнимо е рее же къ ѹенкомъ не въꙁможъно естъ да не прдѫтъ сканъдал М Лк 17.1 З ѡе мо аще не въꙁможьно естъ аші се. да ммо дет отъ мене А Мт 26.42 СК бес плаа бо невъꙁможъно естъ покаат сѧ СЕ 70а 2—3 Не може, не е разрешено, забранено е. ѹвѣдѣвъш же ꙗко не въꙁможьно стъ въходт женѣ въ манастꙑрь. прꙁъвавъш ѳеѡдѡра того ѹенка С 298.11 b) οὐκ ἐνδέχεται, ἀδυνατεῖ Невъзможно, неизпълнимо е да стане, да се направи нещо  въ онъ день т. ѣко не въꙁможъно естъ пркѹ погꙑбнѫт кромѣ ерсма М Лк 13.33 реете горѣ се прѣ()д отъ сѫдѣ тамо. ꙇ прѣдетъ. ꙇ нтоже не въꙁможъно бѫдетъ вамъ М Мт 17.20А М З А СК СЕ К С невъꙁможънъ Нвб невъзможен ОА ВА АК НТ ЕтМл БТР АР