Старобългарски речник
неврѣжденъ 
неврѣжденъ -ꙑ прил Неповреден, невредим нъ врата цѣсарьствꙗ ловѣкомъ отвръꙁъ. а врата гроба  пеат неврѣжденꙑ съхранꙗѧ С 459.15 Изч С Гр ἀδιάνοικτος Нвб Срв не[по]вреден ОА ВА