Старобългарски речник
невдмъ 
невдмъ -ꙑ прил 1. Невидим, скрит, който не може да бъде видян отникъде повръже ѭ въ горѣ. на мѣстѣ деже лежаꙿше свꙙтꙑ. невдмь нкꙑмьже С 218.8 ѡтд. вꙿсѣкъ демонъ нестꙑ ... вдмꙑ бестѹдѣ рад. невдмꙑ же лцемѣрѣ СЕ 53b 22—23 2. В християнството — за Бога и неговия свят — незрим, невидим, безплътен, нетленен прѣстꙑ. ꙇ нескврънънꙑ. беꙁнаѧльнꙑ. невдмꙑ ... неꙁълобвъꙶ гі СЕ 61b 6 ѣко отъ олътарѣ гнѣ премⷧеш . прѣдъ вдмꙑм.  невдмꙑм послѹхꙑ СЕ 83а 22; о укрѣп  въ брань невдмааго врага. крѣпъкоѭ твоеѭ слоѭ СЕ 95а 4—5 дьнесь спсенье вьсемѹ мрѹ. елко вдмъ. ꙇ елко невдімъ К 12b 36 велікꙑ же сѫтъ. ꙇ анћлъскꙑѩ сілꙑ. невідімꙑмі добротамі. вѣньаемꙑ К 9b 37—38 ꙿто се велко  двъно ѹдо. невдмꙑ намъ беспльтьнꙑмъ вꙑспрь богъ С 458.21—22 помꙑсл ѹбо да не ꙁьлѣ ѹмьреш. вѣрѹѧ къ невдмѹѹмѹ богѹ С 20.11 раб смъ їс хса га небесъскааго.  невдмааго ба С 99.15—16 въорѫжаѭ сѧ(...) на (вꙿ)сѧ(...) н(е) (в)дмъѩ врагъ Р VII 3.8—9 3. Като същ. a) невдмꙑ м ед a) ὁ ἀόρατος В християнството — невидимият, безплътният [за Бога] днⷭ҇е. невдмꙑ. вдмъ. бꙑваетъ. да нꙑ раꙁѹмьнꙑ себѣ сътвортъ СЕ 2а 9—10 b) невдмаꙗ ср мн τὰ ἀόρατα В християнството — невидимите, небесните същества ѹбо сѧ мен гнѣ. ꙇ вѣрꙑ вѣрѹѭщхъ вь нь. егоже трепещѭтъ. вдмаа  невдмаа СЕ 45b 19 того мꙿже вьса бꙑшꙙ. ꙗже на небесехъ  на ꙁем. вдмаꙗ  невдмаꙗ С 188.11—12 вдмаꙗ  невдмаꙗ. въобраꙁвъша же себе въ раб обраꙁъ С 533.5 СЕ К С Калка от гр ἀόρατος Превежда и гр. ἀϑεώρητος, μὴ ὁρώμενος, ἀγνοούμενος, ἀνείδεος, ἀπρόσβλεπτος, ἀφανής Нвб невидим ОА ВА АК НГер ЕтМл БТР АР