Старобългарски речник
небогъ 
небогъ -ꙑ прил Нещастен, беден онъ же рее мьн҄ѫ г. вовода днъ отъ небогꙑхꙿ крьстꙗнъ стъ С 146.18 Като същ. небогъ м ед ὁ τάλας, ὁ ἄϑλιος, ταλαίπωρος Бедният, нещастният; нещастник то сътвормъ. гда бѣ небогъмъ радоват сꙙ. гда бѣ веселт сꙙ С 386.14—15  тѹ аб небогѹ трепетат сътвор С 389.11 же  прѣжде съмрьт съмрьтьнъ бꙑстъ. же вѣрѫ погѹбвъ  съмрьт не погрѣш ѡкаꙗне.  небоже С 66.18 Изч С Гр δύστηνος Нвб Срв убог ОА ВА БТР