Старобългарски речник
неблюдомъ
неблюдомъ
-ꙑ
прил
Неохраняван, който не се пази
вдѣвъ же неблюдомѫ сѫштѫ н҄вѫ. прѣклон сꙙ потрьꙁа не сѹмьнꙙ сꙙ
С
40.28—29
Изч
С
Калка от
гр
ἀφύλακτος
Нвб
Ø