Старобългарски речник
нахоровъ 
нахоровъ прил притеж ЛИ Нахоров, на Нахор — син на Серух и баща на Тара [Бит 11.22—25, 1 Пар 1.26], един от прадедите на Христос снъ сꙑ ... ꙇѣкѡвовъ. ꙇсаковъ. авраамовъ. тарань. нахоровъ М Лк 3.34, Изч М З Гр τοῦ Ναχώρ От евр Nāḥor ЛИ