Старобългарски речник
находт 
находт -нахождѫ -находш св За беда, нещастие — дойда, настъпя внезапно, налетя, връхлетя ꙙда молте сꙙ къ богѹ. да ꙁбавтъ прѣдѣлꙑ сѧ отъ находꙙштхъ бѣдъ С 569.19 можетъ л ловѣкъ мꙑ пшенцѫ ... дъждѹ же  тѫамъ  громѹ.  мльнꙗмъ находꙙштемъ. не въꙁьмъшѹ отъ пшенцꙙ ...  сѣавъ С 266.3—4 въстѫпатъ болѣꙁн въностъ. по малѹ съмрьт находꙙшт мраꙁомъ С 89.30 Изч С Гр πρόσειμι Нвб Срв нахождам, нахожвам Дюв ЕтМл находвам се, находувам се НГер