Старобългарски речник
насꙑтт 
насꙑтт -насꙑщѫ -насꙑтш св 1. Наситя, утоля глада или жаждата на някого отъ кѫдѣ вьꙁьмемъ на пѹстѣ мѣстѣ хлѣбꙑ. насꙑтт толко народа М Мт 15.33 З А СК отъ кѫдѹ сьѩ можетъ къто (сьде) насꙑтт хлѣбъ на пѹстꙑн М Мк 8.4 желааше насꙑтт рѣво свое отъ рожецъ М Лк 15.16 З А СК і отъ камені меда насꙑті ѩ СП 80.17 нштѩѩ его насꙑштѫ хлѣба СП 131.15 то сътвормъ пꙙтѭ хлѣбъ пꙙть тꙑсѫштъ насꙑтвъшꙋ въ пѹстꙑн С 387.26 Срв. С480.24 Образно. блажен алꙿѫштꙇ ꙇ жѧждѫшті правъдꙑ рад. ѣко т насꙑтѧтъ сѧ З Мт 5.6 А, СК. Срв.Лк 6.21 М, З, А, СК;С 404.22 отъ плода дѣлъ твоіхъ насꙑтітъ сѧ ꙁемлѣ СП 103.13  хлѣба нбснаго насꙑті ѩ СП 104.40 ѣко насꙑтілъ естъ дшѫ тьщѫ СП 106.9  потоц наводьншѧ сѧ. ꙇ жаждѭщаѭ люд своѩ насꙑщь СЕ 5b 10 ꙇ недостон раб тво. насꙑщьше сѧ. богатꙑхъ благъ твохъ СЕ 17b 9 васъ крѣптъ пшта мене же хс. васъ насꙑтꙙтъ мꙙса. мене же молтвꙑ С 19.16—17 въ стнѫ тѫжѫ. ѹжастѭ сꙑ одръжмꙿ. како насꙑштѫ жꙙждѫ вашего любослꙑшанꙗ С 424.17 блажѫ ѹста твоꙗ. бе сꙑтост насꙑштьша сꙙ.  прложьша сꙙ къ сѹсовомъ ѹстомъ С 457.26 2. Прич. мин. страд. като същ. насꙑшен м мн οἱ ἐμπεπλησμένοι Нахранените, задоволените с храна, преситените горе вамъ насꙑштен ѣко въꙁалете сѧ М Лк 6.25 3. Изпълня се, отрупам се, обсипя се і полѣ твоѣ насꙑтѩтъ сѩ тѹка СП 64.12 Срв. Е21б 8 насꙑтѩтъ сѩ дрѣва польскаа СП 103.16 насꙑтт сѧ М З А СК Е СП СЕ С Гр χορτάζω πίμπλημι ἐμπίμπλημι γεμίζω κορέννυμι ἀπολαύω εἰς κόρον διατρέφω Нвб наситя (се) ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА