Старобългарски речник
настѫпат 
настѫпат -настѫпаѭ -настѫпаш несв Настъпвам нещо, стъпвам върху нещо се даѭ вамь власть настѫпат на ꙁмѩ ꙇ скоръпѩ. ꙇ на вьсѫ слѫ врага М Лк 10.19, З, А, СК.Срв. Х I Аб 17 расмотр же стꙑ потрѣбьнѹ бꙑт. настѫпат на вьсꙙ прходꙙштꙙѧ к н҄емѹ ... того радма попрааше страст гадънꙑѩ  ꙗдовтꙑѧ С 556.8  вѣрꙑ спльн҄еш. пометаахѫ сам сꙙ прѣдꙿн҄мъ. ꙗкоже настѫпат мѹ на н҄ꙙ. надѣѭште сꙙ ꙗко ꙁлѣковань отъ плеснѹ го С 556.21 Изч М З А СК С Х Гр πατέω Нвб настъпям НГер ДА АК НТ АР ЕтМл настъпвам ОА ВА БТР АР ЕтМл НТ ДА Дюв НГер ЕтМл