Старобългарски речник
настат 
настат -настанѫ -настанеш св 1. За време, случка, събитие — настана, започна, настъпя се бо наста врѣмѧ праꙁденъствѹ нашемѹ СЕ 1b 12 наста дѹшевьнꙑ крьмь. рѣшт прѣрѣканьꙗ ю С 474.17 наста скомꙑ.  самъ їс дѣаше с нма С 474.20 пон҄еже ... коньна бꙑстъ. вьскрѣшень наста С 487.26 2. Прич. мин. деят. като прил. наставꙑ ᾿επιούσιος Който е свързан с настъпилия момент хлѣбъ нашъ наставъшааго дьне. даждъ намъ дънесь М Мт 6.11, Изч М СК СЕ С Гр ἐφίστημι προχωρέω Нвб настана ОА НГер Бот Дюв ВА АК НТ ДА БТР ЕтМл РРОДД