Старобългарски речник
наслѣдт 
наслѣдт -наслѣждѫ -наслѣдш св 1. Наследя, получа в наследство ꙇмене моего рад ... жвотъ вѣънꙑ наслѣдтъ М Мт 19.29 ЗI А СК кротъцї же наслѣдѩтъ ꙁемѭⷧ҇ СП 36.11 Срв.Мт 5.5 М З А СК праведьнц же наслѣдѩтъ ꙁемлѭ СП 36.29  сѣмѩ его наслѣдітъ ꙁемⷧѫ СП 24.13 Срв. СЕ75а 13  вьꙁнесетъ тѩ наслѣдт ꙁемлѭ СП 36.34 ѣко блщі его наслѣдѩтъ ꙁемлѭ СП 36.22 ї вьселѩтъ сѩ тѹ наслѣдетъ ї сѣмѩ рабъ твоіхъ ѹдръжітъ СП 68.36 въскръсні бже сѫді ꙁемлі. ѣко тꙑ насладш (!) во въсѣхъ ѩꙁꙑцѣхъ СП 81.8 наслѣд црство нбсъное СЕ 93а 5 2. Усвоя, присвоя, завладея їже рѣшѩ да наслѣдімъ себѣ свѣтіло бжіе СП 82.13 не орѫжьемъ бо своімъ наслѣдшѩ ꙁемѭⷧ. ї мъшьца іхъ не спе іхъ. нъ десніца твоѣ  мꙑшьца твоѣ СП 43.4 М З А СК СП СЕ Гр κληρονομέω κατακληρονομέω насладт наслѣдіт Нвб наследя ОА ВА АК НГер ЕтМл БТР АР ДА