Старобългарски речник
наслт 
наслт -наслѭ -наслш св 1. Окажа насилие над някого пакꙑ юноша нѣкъ отъ бѣса насленъ обѣма огама раслабѣ С 518.19 2. Изнасиля вдѣвъ сцѣлꙿенѫѭ отроковцѫ тѹ едꙿнѫ оставъшѫ.  абꙑе вьставъ на правъднааго блѫднꙑмъ мѹ нападе бѣсомъ. ꙗко тако мѹ наслт С 521.7 пртварѣтъ го ... ѹбт го наслꙿенѫѭ отъ н҄его откровцѫ С 521.26 Изч С Гр ἐπιτίϑεμαι ἐπηρεάζω φϑείρω Нвб насиля ОА НГер Дюв ЕтМл ВА НТ ДА насилям ЕтМл насилвам ЕтМл НГер АК насилювам ЕтМл насилувам НТ