Старобългарски речник
нарѣь 
нарѣь - ꙗ ср 1. Предопределение, присъда нктоже обьштааго коньца ѹбѣжа ... н еꙁекꙿꙗ же слъꙁам въꙁврат съмрьт нарѣ С 238.24 2. Нареждане, заповед, разрешение ньсоже могѫ(ще) ѿ нхъ н нарѣьѣ мог(ѫ) ... хъ да сѧ бшѧ (в)ьꙁ(вра)тл в(ъсп)ѧть Р 5б 1 въꙁдат нарѣь ἀντιδηλόω Дам нареждане, разпоредя, наредя дмофлѹ же отъбѣгъшѹ цѣсара повелѣнꙗ.  съвъкѹпь҄нꙗ  съмренꙗ. въꙁда мѹ нарѣ цѣсарь глаголꙙ С 200.9 Изч С Р Гр ἀπόκρισις нарѣ Нвб Срв наречие ОА ВА БТР