Старобългарски речник

нароьнъ

нароьнъ - ꙑ прил Указан, установен, определен конашѧ сѧ нароьнъѩ мⷺнъѩ слѹжⷠ҇ь всѣⷨ стъⷨ А 157b 7 Изч А Нвб нарочен ОА ВА АК НТ Дюв АР БТР ЕтМл НГер ДА