Старобългарски речник
наротъ 
наротъ -ꙑ прил 1. Известен, именит, прочут ꙇмѣаше же тъгда съвѧꙁьнѣ нарота нарцаемааго варавва М Мт 27.16 З А СК ѹвѣдѣвъ патрк же блаженꙑѧ памꙙт еппъ. новꙑѧ кесарѧ града. отъ того бо пршьствмъ сътвор наротъ манастꙑрь С 551.22 донусь. наротꙑ вашь богъ С 8.7—8 2. Определен, установен, точно този, посоченият аще хощеш пркⷬ҇ѹ ... л мⷱ҇къ мноѕѣхъ. не нароітѹ творт. сьде щ ѹкажеⷩ҇ А 157b 14  кн҄гꙑ напсавъ посъла на нарота мѣста С 199.18 аште м не сповѣс коѭ слоѭ ꙁмор наротꙑѧ сѧ ꙁмѧ. то мѫѫ тꙙ С 231.4—5 пршедъше же крьстꙗн. вьꙁꙙшꙙ тѣлеса хъ  положшꙙ на наротѣ мѣстѣ С 181.4 Срв. С185.12 Уречен. въстрѫбіте на новъ мѣсѩць трѫбоѭ. въ нароіте (буквата е е преправена в лигатура тъ, Север., с. 109, бел. под линия) день праꙁдьніка вашего СП 80.4 Изч М З А СК СП С Гр ἐπίσημος εὔσημος ἐπιφανής σεμνός нароітъ Нвб нарочит остар ОА ВА Дюв НГер ЕтМл БТР АР РРОДД