Старобългарски речник
нарцат сѧ 
нарцат сѧ -нараѭ сѧ -нарцаеш сѧ несв Наричам се, обявявам се, представям се за някакъв вꙑ же не нарцате сѧ равъв. еднъ бо естъ вашъ ѹтелъ хъ М Мт 23.8 ЗI, А. Срв. Мт 23.7 М, ЗI, А; С 339.21—22 н нарцате сѧ наставьнц. ѣко наставьнкъ вашъ еднъ естъ М Мт 23.10 ЗI А не достотъ т кръстꙗнѹ сꙙ нарцат С 100.11 Срв. С45.24 С147.8—9 М З А С Гр καλέομαι ἐμαυτὸν λέγω λέγομαι ὀνομάζομαι Нвб Вж. при нарещ