Старобългарски речник
напрасьнь
напрасьнь
-ꙗ
ср
Внезапност, неочакваност
напраснімъ прѣложенꙗ. ѹдо сътворлъ ꙁърꙙштмъ
С
93.22—23
Изч
С
Гр
τὸ ἀϑρόον
напрасні
Нвб
Срв
напрасен, напрасничав
НГер