Старобългарски речник
нападат
нападат
-нападаѭ
-нападаш
несв
1. Налитам от всички страни, обграждам
многꙑ бо сцѣл. ѣко нападахѫ емь хотѧште пркоснѫт сѧ емь. елко мѣахѫ ранꙑ
М
Мк 3.10
З
не ѹбоѭ сѩ отъ тьмꙑ людеі. нападаѭщіхъ на мѩ окръстъ
СП
3.7
2.
Прен. За страх, боязън — обхващам
въкѹпѣ же съмѫштан страхъ прстрашънъ нападатъ. на непобѣдмааго владꙑкꙑ врата
С
464.27
3. Нападам, извършвам нападение над някого
їꙁъ оградꙑ ꙁлѣꙁъ. ровꙑ гнѣваѧ сꙙ бе нѹ. нападаѧ на сърѣтаѭштꙙѧ го
С
565.19
Изч
М
З
СП
С
Гр
ἐπιπίπτω
συνεπιτίϑεμαι
Нвб
нападам
ОА
ВА
АК
НТ
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ДА
нападвам
диал
НГер