Старобългарски речник
наност 
наност -наношѫ -наносш несв Причинявам, предизвиквам, създавам [мъка, страдание] ѹмоленъ бꙑваѩ. сътрѧсаѩ  съсѣкаѩ. напастьм ꙇ бѣдам облагаѩ. страст наносѧ. недѫгꙑ тепꙑ СЕ 88а 20  расѣдаѧ сꙙ ꙗростѭ съпадааше съ прѣстола. неловѣьстѣ повелѣваѧ наност на н҄ь мѫкꙑ С 109.8 Изч СЕ С Гр προσφέρω Нвб нанося, наносвам диал ОА ВА НТ Дюв ЕтМл наносям диал НГер ЕтМл ДА Срв нанасям