Старобългарски речник
нанебесьнъ 
нанебесьнъ -ꙑ прил Небесен дажд славѫ жвѹмѹ боу. ꙇ словес его. мѫщюмѹ власть. на в҄сѣкомь вⷣ҇лаьствѣ.  на в҄сѣкомь нарцаемѣмь. нанбсънꙑхъ  наꙁемьнꙑхъ.  тръторъскꙑхъ. ꙇ на всѣкомь сѫщмь вь нхъ СЕ 55а 20 Изч СЕ Гр ἐπουράνιος нанебесънъ Нвб Срв небесен ОА ВА АК НТ НГер ЕтМл БТР АР ДА